Факторът g е общият компонент в различни задачи за интелигентност
Речникът, смятането, фигуралното разсъждение и паметта изискват различни умения. Когато обаче сравним резултатите на много хора, човек с висок резултат в една задача по-често се представя добре и в други. Този компонент, който се проявява в различни когнитивни задачи, е факторът g — факторът на общата интелигентност.
Явлението, при което резултатите от различните задачи като цяло корелират положително, се нарича „положителен манифолд“. Откакто Спиърман предлага общия фактор в свое изследване от 1904 г., факторът g е основно понятие за обясняване на цялостното представяне в тестовете за интелигентност.
Как факторът g се извежда от положителните корелации
Факторът g не е резултат, който може да се измери пряко с един въпрос. Той е латентна променлива, изведена от взаимовръзките между резултатите от няколко задачи за речник, разсъждение, памет и скорост.
Факторният анализ разделя онази част от резултатите, която се повишава или понижава едновременно при много задачи, от специфичната за всяка задача част. Задачата за речник включва специфични езикови знания, а търсенето на символи — скорост на зрително търсене. Общото изменение на резултатите от цялата група задачи се представя чрез фактора g.
Положителният манифолд се установява широко в различни култури и тестове. Продължава обаче спорът дали положителните зависимости се дължат на единна обща способност, на взаимодействието между няколко способности или на когнитивни процеси, които се припокриват между задачите.
Разликата между фактора g, IQ и FSIQ
| Понятие | Какво представя |
|---|---|
| фактор g | Латентен общ фактор, изведен от корелациите между множество когнитивни задачи |
| IQ | Стандартизиран резултат, който показва как представянето се съпоставя с това на хора на същата възраст |
| FSIQ | Общ IQ от цялата тестова батерия, получен чрез обединяване на няколко основни подтеста |
FSIQ отразява силно фактора g, защото обединява подтестове с различно съдържание. FSIQ обаче е наблюдаем резултат, изчислен според състава и правилата за преобразуване на конкретния тест, докато факторът g е латентна променлива, която обяснява взаимовръзките между резултатите. Изчисляването и тълкуването на FSIQ са разгледани подробно в статията Какво е FSIQ.
g-натоварването изразява връзката на задачата с фактора g
g-натоварването е стойност, която изразява колко силно резултатът от даден подтест е свързан с фактора g. В прост еднофакторен модел g-натоварване от 0,70 означава, че квадратът му е 0,49, тоест 49% от дисперсията на резултата се споделя с g.
При анализ на WAIS-IV подтестове като Аритметика и Речник имат сравнително високо g-натоварване, а задачите за скорост на преработка на информацията — по-ниско. g-натоварването не е трудността на задачата, а степента, в която тя отразява общата за групата задачи способност. Дори при един и същ подтест стойността се изменя според изследваната група, набора от други тестове и статистическия модел.
Тестовете за IQ съчетават задачи с различно съдържание, за да определят общото равнище, споделено между задачите, без резултатът да зависи прекомерно от определени знания или един формат.
Факторът g е силно свързан с образованието и обучението
Факторът g има особено силна връзка с ученето и усвояването на ново съдържание. Мета-анализът на академичните постижения и мета-анализът на професионалното обучение и трудовото представяне установяват различна сила на връзката според вида на резултата.
| Резултат | Корелация след корекция |
|---|---|
| Академични постижения | 0,54 |
| Професионално обучение | 0,35–0,49 |
| Трудово представяне (съвременна оценка) | 0,18–0,22 |
g е добър предиктор за усвояването на учебен материал и професионалното обучение. Според съвременните оценки връзката с трудовото представяне е по-слаба, отколкото сочат традиционните оценки. Най-новите данни за работата не подкрепят и обичайното обяснение, че „колкото по-сложна е работата, толкова по-силна е прогностичната стойност на g“. Връзката между общото равнище, измерено чрез IQ, и резултатите в ежедневието е разгледана в статията Има ли смисъл да измерваме IQ?.
Факторът g и широките способности в теорията CHC са различни равнища
Теорията CHC подрежда интелигентността в йерархия от обща способност, широки способности и тесни способности. В често използваното днес представяне по Керъл факторът g е на най-високото равнище, а под него са широките способности Gc, Gf, Gv, Gwm и Gs. Теорията на Хорн, която е сред източниците на CHC, не включва единен фактор g на върха.
Факторът g представя равнището, общо за всички когнитивни задачи, а широките способности описват при какъв вид задачи човек най-лесно проявява силните си страни. Затова хора с близък общ IQ могат да имат различни съчетания на вербално разбиране, разсъждение, визуално-пространствена обработка, работна памет и скорост на преработка на информацията. Как тези съчетания се проявяват в конкретни ситуации е обяснено в Какво е когнитивен профил.
BrainTypeIQ представя общия IQ и профил на пет способности въз основа на 9 подтеста.