Щом някой на среща заседне на „ъ-ъ...“, Словесният инфлуенсър вече започва следващото изречение. Мисълта не чака да се подреди напълно, а се оформя по време на говоренето. Ако мълчанието продължи, умът сякаш спира; щом устата се отвори, двигателят отново заработва. Самото говорене е източникът на движение за мисълта на този тип.
Обработката в ума е изключително бърза. Докато слушаш, вече строиш следващото изречение, движиш няколко теми едновременно и нагласяш думите според реакцията на другия. По-естествено е с лекота да движиш няколко теми едновременно и така да водиш разговора напред, отколкото дълго да се задържаш върху едно. Да уловиш информацията, да извлечеш същината и веднага да я предадеш — тази верига работи почти несъзнателно.
Цената се проявява там, където са нужни дълбочина и тежест. Да мислиш бавно, дълго да държиш един и същ въпрос и да мълчиш, докато заключението се оформи — всичко това е трудно. Понеже мислиш, докато говориш, думите често излизат преди позицията да е готова и после се налага да поправяш: „Това, което казах преди малко, не беше точно“. Заради лекотата на темпото дори съдържателното понякога изглежда повърхностно.
Най-добрият подход е да не потискаш скоростта. Първо изкажи всичко свободно, а после съкрати и поправи. Способността да създаваш е най-силното оръжие на този тип, затова не я спирай — просто добави отделен етап на редактиране след първия вариант.
Силни страни
Не е нужно първо да завършиш всичко в ума си: мисълта се подрежда, докато я изговаряш. Затова потегляш бързо и можеш да продължиш без спиране.
По-естествено е да движиш няколко теми паралелно, отколкото дълго да задълбаваш в една; така можеш едновременно да обработваш съдържанието и динамиката на ситуацията.
Ако реакцията е слаба, преформулираш; ако човекът се затрудни, обясняваш по-просто. Можеш в реално време да променяш равнището и начина на поднасяне.
Слаби страни
Заради скоростта недооформените мисли се изказват преждевременно и после по-често се налага да поправяш: „Това, което казах преди малко, не беше точно“.
Понеже е по-естествено да движиш много неща, при продължителна работа по един въпрос бързо ти се иска да преминеш нататък и е трудно да спреш за повече дълбочина.
Дори когато има съдържание, лекият ритъм и голямото количество думи могат да бъдат приети като „лековати“ или „недостатъчно обмислени“.