Детективът на истината не приема отговора веднага. Преди да продължи, проверява: „Наистина ли е така?“ и „Изглежда ли по същия начин от друг ъгъл?“. Превръща обясненото с думи в мислена схема, а показаното като схема превежда в думи, за да провери дали и двата пътя водят до едно заключение. Увереността само по единия път оставя усещане за незавършеност.
Същината на този тип е, че разполага с два инструмента за мислене. Единият път следва логиката с думи, а другият движи схеми и образи в ума. Не се придържаш само към единия, а преминаваш между тях според ситуацията. Колкото по-сложен е проблемът, толкова по-полезно е да го прехвърлиш към другия път, когато първият заседне; затова именно в трудни ситуации запазваш по-голяма устойчивост.
Цената идва от нуждата всичко да бъде проверено по двата пътя. Трудно е да спреш, преди да се убедиш напълно. Дори когато резултат от 70 точки е достатъчен, останалото усещане за несъответствие те кара да продължиш проверката; „само още малко“ се натрупва и изяжда цялото време. Когато е нужно незабавно решение, ти се иска да кажеш „Нека проверя и по другия начин“, затова в бърза среда можеш да изглеждаш бавен.
Най-добрият подход е да поставиш горна граница на броя проверки. Умението да съпоставяш двата пътя е най-силното оръжие на този тип, затова не го потискай — просто предварително реши колко пъти ще провериш. Ако не изразиш заключението си, никой няма да се възползва от неговата точност.
Силни страни
Разполагаш с два пътя: да проследяваш логиката с думи и да движиш схеми и образи в ума. Ако единият заседне, можеш да прехвърлиш проблема към другия и да продължиш.
Съпоставяш дали думите и образите водят до едно заключение, затова забелязваш разминавания в предпоставките и прескачания в обяснението, които единият път сам би пропуснал.
Не спираш при „нещо тук не е наред“, а можеш да преведеш причината в думи, които достигат и до другите.
Слаби страни
Тъкмо защото можеш да провериш и по двата пътя, прагът се вдига; дори когато 70 точки са достатъчни, останалото несъответствие не ти позволява да спреш.
Понеже проверяваш и по двата пътя, решението отнема време. В ситуации, които изискват скорост, други типове имат предимство.
Двата начина на мислене вървят паралелно и количеството информация в ума нараства. Когато паралелните задачи станат много или продължат дълго, точността спада към края.