В потока на разпилен разговор Стратегическият съветник пръв вижда за какво всъщност става дума. Дори когато изказванията се разклоняват, подрежда въпросите наум и връща разговора към същината: „Имаме два въпроса — А и Б, а сега трябва да решим А“. Това не е толкова типът на ефектните идеи, колкото съветникът, който движи процеса напред, без да го оставя да се разпадне.
Силата е в цялостното владеене на думите. Четенето, слушането, обобщаването и предаването на мисъл работят сравнително стабилно. Ако събеседникът ускори, успяваш да го следваш; ако ситуацията изисква дълбочина, можеш да спреш и да помислиш. Няма показно превъзходство на една способност, но има гъвкавост да съчетаваш няколко способности в точните пропорции.
Цената също е ясна. При въпроса „Коя е силната ти страна?“ думите могат да заседнат, а представянето да започне с „Нямам някаква особена сила...“. Понеже много неща се получават сравнително добре, трудно се намира централна способност, за която да кажеш: „От това няма да отстъпя“. Лесно е да се приемеш за „среден“ или „обикновен“, а трудно — да решиш коя област да развиеш като своя специалност.
Най-добрият подход е да не приемаш умереността за слабост. Способността да движиш всекидневните задачи без срив сама по себе си е рядка комбинация от умения. Колкото повече четеш и пишеш, толкова повече се задълбочават речникът и знанията; в дълъг период това се превръща в зряла обща култура. Не е нужно да бързаш към изключителност — продължавай да разбираш все по-точно собствената си комбинация от способности.
Силни страни
Четенето, слушането, обобщаването и предаването на мисъл са сравнително стабилни, затова рядко губиш цялост в ежедневна работа, която изисква език.
Следваш бързия обмен и можеш да спреш там, където е нужно по-дълбоко мислене. Според човека и ситуацията превключваш между бърза реакция и търпение.
Дори когато няколко мнения се пресичат, можеш да отделиш „това решаваме сега, а това доуточняваме после“ и да придвижиш обсъждането напред.
Слаби страни
Когато те попитат „Коя е силната ти страна?“, е трудно да намериш един централен отговор, който да кажеш без колебание, защото много неща се получават сравнително добре.
В непозната област или трудна дискусия, където трябва дълго да се държи една посока, типовете с отчетливо по-голяма дълбочина имат предимство.
Понеже можеш да се справяш с много неща на средно ниво, трудно се намира тласък да избереш една област и да вложиш всичко в задълбочаването ѝ.