Нормирането е процесът, при който суровият резултат от всеки тест се преобразува в стандартизиран IQ резултат според позицията му в референтната група. Японската версия на BrainTypeIQ използва като референтна основа 841 души, завършили теста за първи път и включени по едни и същи критерии за анализ.
Българската версия понастоящем използва временна система за изчисляване на резултатите, адаптирана от японската версия, а нормативните данни за българската версия все още се събират.
От над 2 000 завършени теста са избрани 841 души за референтната основа
В японската версия са били натрупани над 2 000 завършени теста. Сред тях обаче е имало повторни опити и тестове, направени с различни от настоящите задачи или условия за оценяване.
Затова са проверени отговорите, историята на полагане, използваните задачи и условията за оценяване, а анализът е ограничен до 841 души, които за първи път са завършили настоящите 9 теста при едни и същи условия. Разпределението на суровите им резултати е използвано за изграждане на референтната основа за 9-те теста.
Същите 841 души са използвани и при анализа на показателите за надеждност на BrainTypeIQ.
IQ и персентилите в BrainTypeIQ показват относителната позиция спрямо участниците, преминали теста на японски за първи път. Съответствието между IQ 100, 120 и 130 и персентилите служи като ориентир за позицията по тази обща скала.
Нормирането превръща суровия резултат в съпоставим IQ
Дори при 20 верни отговора равнището на способността не е непременно еднакво, ако броят и трудността на задачите или групата за сравнение са различни. Затова се определя къде се намира суровият резултат от всеки от 9-те теста в разпределението на 841-те души и след това той се преобразува към обща скала, която позволява сравнение между тестовете.
Как резултатите от отделните тестове се обединяват в 5 области, GAI, CPI и общ IQ е описано в Как BrainTypeIQ изчислява резултатите. В Качество на измерване при IQ тестовете са разграничени ролите на нормирането, надеждността и валидността.
Възрастовите тенденции са отчетени чрез 739 души на възраст от 18 до 54 години
Разпределението на суровите резултати е създадено с всичките 841 души, а възрастовият модел — главно с 739 от тях на възраст между 18 и 54 години.
| Област | Използване на възрастовата информация |
|---|---|
| Gc (кристализирана интелигентност) | Не се прилага възрастова корекция |
| Gf, Gv, Gwm и Gs | Установените в данните възрастови тенденции се отразяват в резултатите по тестове |
Разликата се дължи на това, че връзката с възрастта е различна при различните способности. Промените по способности са обяснени подробно в Интелигентност и остаряване.
При проверката чрез разделяне на данните максималната разлика в средния общ IQ между възрастовите групи е 3.77 точки
Данните на 841-те души, използвани за създаване на референтната основа, са разделени на две части при запазена възрастова структура: 70% за изграждане на преобразуването и 30% за проверката му. Преобразуването, изградено със 70-процентната част, е приложено към неизползваната при създаването му 30-процентна част. Процедурата е повторена 100 пъти, за да се провери дали резултатът не зависи само от конкретното разделяне. Най-голямата наблюдавана разлика между средните стойности на общия IQ в четирите възрастови групи е 3.77 точки.
И при неизползваните данни разликата в средния общ IQ между възрастовите групи остава под 4 точки. Това потвърждава устойчивостта на референтната основа с отчетени възрастови тенденции.